Вътре в планинската крепост на неуловимо бунтовническо движение

Докато доближих върха на хълма над Кадугли през юни, войната в Судан бушува от 1 година, 2 месеца и 7 дни — повече време от войната в Газа, по-малко от тази в Украйна. И въпреки всичко, макар че умъртви доста хиляди хора и измести още милиони, тази брутална революция остана съвсем непозната за по-голямата част от света. Много неправителствени организации към този момент не работят в страната. Посолството на Съединените щати избяга в Етиопия малко след експлоадирането на боевете. Пристигнах в Судан благодарение на бунтовническа група, която контролираше елементи от юг. Въоръжени мъже ме вкараха през кален граничен път две седмици преди този момент без даже щемпел в паспорта ми.

И тогава има опасност от апетит, призракът, който преследва съвсем всички спорове в Африка и не прави разлика сред цивилни и бойци. Повече от 15 милиона суданци се сблъскаха с продоволствена неустановеност на равнище рецесия още преди началото на войната. Оттогава боевете са унищожили освен учебни заведения и пътища, само че и ферми и селскостопанска инфраструктура, до момента в който воюващите страни ограбват провинцията, с цел да се прехранят. Възможността за огромен апетит, като този, който опустоши Етиопия през 80-те години, още веднъж стана действителна. И въпреки всичко в един свят, който към този момент е унищожен от вкоренени войни и опасност от нови, нещастието на Судан надали е записана в доста ъгли. Протестиращите не маршируват в столиците с искане за преустановяване на огъня. Съединените щати резервираха отдалеченост. „ В продължение на цяла година телата се трупаха в Судан — и към момента светът гледа встрани “ беше заглавието на материал този април от Несрин Малик, колумнист в английския вестник The Guardian, който написа за страната и е роден там.

На юг бунтовниците от S.P.L.M. образува различен фронт на войната, обхващащ градове и села, до момента в който двамата генерали се бият един против различен за контрола на севера. Десетилетия наред Хартум нападна бунтовниците, употребявайки милициите на Хамдан. Сега милициите бяха сринали Хартум, създавайки опция, която бунтовниците не бяха виждали от години. Те биха могли да обезпечат освен дома си, само че и доста по-широка територия, с вероятностите за още повече.

Късно това пролет с фотографа Мойзес Саман помолихме S.P.L.M. за позволение да посетят техния анклав, с цел да видят тяхната страна на войната, обхващаща Судан. Новината пристигна след дни: ръководителят на бунтовниците Абдел Азиз ал-Хилу приветства визитата. Но с R.S.F. под командването на Хартум, няма да има влизане през столицата. Вместо това минахме по по-дълъг маршрут през Джуба, столицата на прилежащ Южен Судан, и отлетяхме до бежански лагер покрай границата. Там ни посрещна медиатор, който ни води до точка по границата, следена от бунтовниците, и по-късно до тяхната територия в Нубийските планини.

Нашият заобиколен маршрут през Южен Судан, който беше отцепен от Судан през 2011 година, беше събитие за комплицираното разделяне на района. Поколения наред Судан е разкъсван от горчивото разделяне сред севера, който се разпознава като арабски и мюсюлмански, и юга, който е етнически черен и религиозно разбъркан, с огромно християнско население. Хартум е учреден като рабски град, центърът, от който арабското население на Судан плячкосва години наред своето чернокожо население. Много африканци избягаха от робовладелците и стигнаха до Нубийските планини, една от безбройните талази от мигранти, които са потърсили леговище в неравния терен. Планините също биха основали плодородна почва за бунтовниците. Преследването на християнския юг от Хартум продължи и през 80-те години ислямистко държавно управление вкара нови санкции, въодушевени от шериата, форма на набожен закон, учреден на Корана, за цялостен Судан. Това беше мост прекомерно отдалечен за някои от популацията на юг. През 1983 година група чернокожи водачи образуват Суданската национална освободителна войска, въоръжената секта на S.P.L.M. Гражданска война — втората в Судан — стартира тази година и продължи през идващите две десетилетия.

През 2005 година двете страни реализираха спокойно съглашение, което докара до разделянето на страната на две: Държава, преобладаващо арабска, ще резервира името и столицата на Судан, а Южен Судан ще бъде основана най-вече чернокожа страна с държавно управление в Джуба. Но планините Нуба, които се намираха на разграничителната линия сред двата Судана, бяха дадени на север. Неговите бунтовници там бяха напуснати. След като Южен Судан стана самостоятелен през 2011 година, Ал Башир се опита да изкорени S.P.L.M. — в този момент преименувана на S.P.L.M.-North — с въздушни удари. Боевете не престават и до през днешния ден в актуалната революция, третата в страната.

След девет часа шофиране по неасфалтирани пътища най-сетне стигнахме до столицата на бунтовниците. Кауда, аграрни град, се намира в необятна котловина сред две групи планини. Каменни тераси обрисуват хълмовете по продължение на пътя, където кръгли домове от глинени тухли се намират под обичайните сламени покриви.

Поколения партизани са се сражавали от сурови земи като тази, само че малко на брой са претендира за премията, която S.P.L.M. има — страна в страната, където в този момент те са закон. В Кауда бунтовниците ръководят лична правосъдна система със съдии доброволци, които вземат решение всичко - от разногласия за зестра до каузи за убийства. Управлявана от бунтовници учебна система преподава на британски език – отпор на просветителната система на Хартум, която преподава на арабски – и издава шофьорски книжки и свидетелства за раждане. Бунтовниците не споделиха какъв брой бойци са в редиците на военната част на S.P.L.M., макар че един човек, непосредствен до S.P.L.M. ми сподели, че към 20 000 бойци са били разпръснати из планините. Наричат ​​територията, която пазят, Нов Судан.

На първия ден в Кауда бяхме отведени в офиса на бунтовниците. На стената ръкописен знак обещаваше „ мощна революционна медийна система “, която ще „ освободи хората от Нубийските планини от стереотипната идеология, която понижава полезностите им и ги кара да се усещат непълноценни “. Рания Ванза, 36, която служи като S.P.L.M. секретарката по информацията ни предложения да влезем от чакалнята на мръсна площадка под едно дърво. Помолих я да ми опише за войната. Рания — нубите обичайно се назовават ​​с първите си имена — сподели, че войната не е нещо ново за нейния народ; в края на краищата те се бориха с поредни арабски диктатори от 80-те години на предишния век. Различното този път беше, че Хартум беше паднал. През целия й живот, сподели тя, водачите на Судан са изпращали въоръжени милиции, с цел да тероризират етнически групи в покрайнините на страната, било то в Дарфур през 2000-те или Нубийските планини през 2010-те. „ Политиката на държавното управление беше да употребява милициите, с цел да остане на власт “, ​​каза ми тя. „ Този ​​път милициите смъкнаха самото държавно управление. “

Рания не изглеждаше обезпокоена от отслабеното държавно управление – то губеше територия както от милициите, по този начин и от личната си бунтовническа група, която разширяваше хватката си в планините. Притесненията й бяха свързани с разселените хора, които се стичат от доста елементи на Судан, повече от 700 000 души, съгласно оценката, която ми даде, в район с към 2,8 милиона души. S.P.L.M. в никакъв случай не са получавали приток от толкоз доста вътрешни бежанци и са пристигнали в края на опустошителна суша в Нубийските планини, която унищожи локалните култури. „ Сега сме през юни и на пазара няма сорго “, сподели Рания, добавяйки, че към този момент има известия за хора, умиращи от апетит в няколко окръга. „ Това е първо за нас. “

Онзи следобяд, когато посетих Дауд Ешайя Елфул, настоящ губернатор на района, той също беше угрижен за продоволствената сигурност и новите идващи. „ Има задоволително място за всички, само че казусът е водата, казусът е храната. Зависим от земеделието. Ще има смъртни случаи. ” Все отново Дауд одобри притока на разселени хора, някои от които идват от Хартум, същата столица, която беше оповестила война на бунтовниците, като избор на доверие за тяхната идея. „ Нубийските планини се трансфораха в най-безопасния район на Судан “, съобщи той. Попитах за две лисичи дупки, които видях пред кабинета на губернатора, когато влязох: Кога са изкопани? По-рано през годината ми споделиха, че държавен въздушен удар наоколо ги подтикнал да прекопаят остаряла лисича дупка от последната война и да прибавят нова. „ Най-безопасното място в Судан “ беше релативно разбиране.

На друга заран в Кауда посетих начално учебно заведение, ръководено от S.P.L.M. Десетки студенти седяха под огромно дърво и полагаха последни изпити преди лятната почивка, до момента в който преподавател — доброволец, като всички държавни чиновници — оценяваше тестванията вътре. Но имаше граници на това, което тези бунтовници можеха да обезпечат на Нуба. Няма S.P.L.M. лечебни заведения, единствено дребни клиники. Бунтовниците оставят тежкото покачване на здравната система на задгранични неправителствени организации, няколко от които ми споделиха, че евентуалните донори са нервни да се оправят с бунтовническия режим.

В болница ръководена от немската неправителствена организация Cap Anamur — единствено една от двете в Нубийските планини — попаднах на млада жена, която се грижи за близнаци. Лагоми Иса, здравна сестра анестезиолог, която работеше в родилното поделение, ми сподели, че са родени прибързано, само че майка им, тийнейджърка, е получила спазми след цезарово сечение и е умряла на операционната маса. Жената с близнаците беше 29-годишната Сумая Хасан, тяхната баба. Представих се на Сумая и изказах съболезнованията си. Тя ми сподели, че в този момент се тревожи за близнаците. Сега бабата кърмела личното си бебе, само че недоносените близнаци отказвали да одобряват млякото й. Щяха да имат потребност от приспособено мляко, само че тя не можеше да си го разреши. Сумая, примирена, сподели, че близнаците също може да умрат скоро.

Отново се сетих за предизвестието на Рания — че S.P.L.M. не можеше да се оправи с предлагането на храна. В сърцето си S.P.L.M. беше бунтовническа организация, основана да се бори с държавното управление с агитация и оръжия. Беше доста по-малко ловко да пази народа си против глада, който се разпространяваше из Судан.

Бунтовниците бяха нетърпеливи да ни покажат част от територията, която са завладели от държавното управление. Но дъждовният сезон в Судан беше почнал и S.P.L.M. управлява няколко павирани пътища. Повечето от Нуба, в случай че въобще са пътували през калните летни месеци, са го правили пешком или с трактор. Две филантропични организации предложиха да ни заемат няколко A.T.V., които да ни отведат до фронтовата линия по-бързо.

Колата ми беше ръководена от Ясин Хасан Кундали, 39-годишен публицист който ни придружаваше като асистент на бунтовниците. (Присъствието на Ясин, в това число по време на изявленията, беше единственото изискване, което S.P.L.M. сложи при визитата ни; ние пътувахме свободно, определяхме сами маршрута си и питахме какви въпроси избираме без интервенция.) Докато разговаряхме измежду плача на A.T.V, Ясин ми сподели той беше наследник на татко „ коренен мохамеданин “, само че, добави той, майка му беше християнка. Това не е извънредно, сподели той. От самото си основаване S.P.L.M. насърчи тези на нейна територия да не се разпознават по вяра или даже по племе, а по-скоро просто като „ нуба “, с цел да омаловажат раздялите, които от дълго време изтезават Судан. Бунтовниците също имаха практиката да откриват надарени нубийски възпитаници в ранна възраст и да ги изпращат в чужбина за висше обучение, заобикаляйки учебните заведения в суданската столица, където ислямисткото обучение беше всекидневно. Като младеж Ясин живее 10 години в Найроби, където S.P.L.M. стипендия, платена за него, с цел да учи писмено кино в колежа. Но той искаше да се върне вкъщи, с цел да бъде част от бунтовническото придвижване. Сега той ме водеше на A.T.V. в планините, където е отгледан.

Минахме през изменящ се пейзаж: сходни на паркове савани, покрити с розови лилии, и каменисти полета, където бдяха самотни баобаби. От време на време минавахме през контролно-пропускателен пункт на бунтовниците, където мъж в униформа преглеждаше документите ни и ни махаше да продължим. Единствената константа беше безмилостният път от тиня и камъни. След към шест часа обаче голяма павирана автомагистрала се появи пред нас като неочакван мираж. S.P.L.M. залових пътя това лято след началото на войната, сподели ми Ясин през рамо. Той приключи в Кадугли, който бунтовниците желаеха да завладяват идващия. За

Източник: nytimes.com